Заплати. Обработка на заплати при отчитане на извънреден труд

Posted on април 13th, 2011 by by genisconsult

Полагането, продължителността, заплащането и отчитането на извънредния труд е регламентиран в раздел II от глава седма на КТ. Понятието извънреден труд е точно и ясно дефиниран, а именно положеният труд извън установеното работно време. За обработката на работните заплати съществен момент е отчитането и документирането на времевият диапазон в който е положен. За правилното осъществяване на процедурата по въвеждане и отчитане на положения извънреден труд препоръчваме да се спазват стриктно нормативните регламентите. Полагането му се допуска в няколко хипотези като тези които засягат дейности в обществена полза няма да разглеждаме. Една от често създаващите се ситуации и то в производствените предприятия е цитирана в чл.144 т.5 от КТ като хипотеза работа, която трябва да приключи, но това не се е случило в рамките на редовното работно време. Друга често срещана е периода на усилена сезонна работа / чл.144 т.6 /. При нея законодателят е взел под внимание затрудненията при планиране и зависимостта от природни фактори /климатичните условия/. Под специална закрила са поставени определена категория работници и служители, а именно:

  • Ненавършилите осемнадест години;
  • Бременните, както и в напреднал етап на ин-витро процедура;
  • Майки с деца до шест годишна възраст и такива, които се грижат за деца с увреждания независимо от възраста им. В този случай се допуска при писмено съгласие на лицето;
  • Трудоустроените лица също могат, но с тяхното съгласие като задължителен документ в този случай е и заключение на здравните органи за влиянието върху здравето;
  • Последната категория, която може с писмено съгласие са лицата продължаващи образованието си без откъсване от работа.

Хода на процедурата има следната последователност. Първата възможност е по инициатива на служителя и със съгласието на работодателя. Това условие е залегнало в чл.143 ал.1 на КТ и в теорията е познато като „ мълчаливо допускане” . Втората възможност е по инициатива на работодаля като в този случай задължително се започва с писмена заповед за полагане на извънреден труд/ съгл. Чл.15 ал.1 от НРВПО /. Трябва да се има предвид въпреки тълкуванието на непредвидимост на нуждата от полагане на извънреден труд тази заповед да е сведена до знанието на работниците и служителите най-малко 24-часа преди определеният в нея начален момент. Звеното занимаващо се с обработка на заплатите задължително трябва да разполага с екземпляр от заповедта и документaите отчитащи продължителността на положения извънреден труд с цел извършване на необходимите изчисления в месечната ведомост.

Регалментираната продължителност на извънредния труд за една календарна година не може да надвишава 150 часа за едно лице. По точните изисквания свързани с дневната, седмичната и месечната продължителност са изброени в чл.146 ал.2 от КТ.  Задължително условие е да се спазват изискванията за междудневните и междуседмични почивки. Увеличеният размер на заплатата в следствие на положен извънреден труд е в проценти към месечното възнаграждение. За целите на обработката на заплатите чл.262 ал.1 от КТ посочва минималните проценти ако не е уговорено друго като те са различни в зависимост от периода през който е положен труда. В случай на петдневна работна седмица и установен режим на подневно изчисляване на работното време работника/служителя има право на почивка в седмицата след двата почивни дни в които е положен труда независимо от увеличеното възнаграждение. В случай на нежелание за полагане на извънредния труд служителя задължително депозира пред работодателя отказ за полагане на извънреден труд преди началният момент посочен в заповедта. Не на последно място е задължението на работодателя да води специална книга за положеният извънреден труд, както и неговото отчитане на всеки шест месеца в Инспекция по труда.

В заключение на горе изложеното препоръчваме на всеки работодател да направи изчисления на разходите за положен извънреден труд спазвайки всички изисквания спрямо възможността от наеманне на допълнителен персонал. Това би могло да даде индикация както за планиране и оптимизиране на разходите така и улеснение при обработка на заплатите.

Tags:

Leave a Reply