Условията и реда за прекратяване на трудов договор при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, намира правна уредба в Кодекса на труда. С тази уредба законодателят дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение едностранно. Това право представлява възможността на работодателя да прекрати трудовия договор при наличието на определеното в чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекс на Труда основание – придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С првото за прекратяването на трудовото правоотношение с работника или служителя по инициатива на работодателя на разглежданото основание се дава една възможност, а не трябва да се разглежда като задължение за работодателя.
Прекратяването на трудовия договор се извършва от работодателя. Това право работодателят може да упражни при прекратяване трудовия договор на работника или служителя, отговарящ на условията, посочени в чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекс на Труда и той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Придобиването на право на друг вид пенсия – за инвалидност, наследствена пенсия, за особени заслуги, персонална пенсия и т.н. не е основание за приложение на нормата. Предпоставките за придобиването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст са уредени в чл. 68 Кодекс за социалното осигуряване. Последният включва правото на два вида пенсии за осигурителен стаж и възраст – пълна и намалена. Според чл. 68, ал. 1 от Кодекс за Социалното Осигуряване, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по чл.68 ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете (това се регламентира в ал. 2 на чл. 68 от Кодекс за Социалното Осигуряване). Другата регламентирана съществена промяна влиза в сила от 31 декември 2020 г. и касае увеличение на възрастта от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете.
Нормата на чл. 68, ал. 3 от Кодекс за Социалното Осигуряване урежда правото на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст в случаите, когато лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 или 2 от Кодекс за Социалното Осигуряване. Предпоставките за възникване на правото на този вид пенсия са: до 31 декември 2020 г. – наличието на най-малко 15 години осигурителен стаж и навършване на 65-годишна възраст за мъжете и жените. От 31 декември 2020 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца до достигане на 67 години. За лицата, придобили право на която и да е от двата вида пенсии, може да се приложи чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекс на Труда
/ „Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
10. При придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти и доктори на науките – при навършване на 65-годишна възраст;”/
При преценяване на правото и определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 15, ал. 3 НПОС, съгласно която осигурителният стаж се превръща в трета категория. Това превръщане става по реда, указан в чл. 104 от Кодекс за Социалното Осигуряване.
Началото на процедурата е с отправяне на писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от Кодекс на Труда (чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекс на Труда).
/ Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие
Чл. 326. (2) Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 – 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора./
Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекс на Труда, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Предизвестието следва да се отправи, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не съществува законова пречка предизвестието да бъде отправено, докато трае разрешен отпуск на работника или служителя. При прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекс на Труда работникът или служителят не се ползва от закрилата по чл. 333 от Кодекс на Труда.
/ „ Закрила при уволнение
Чл. 333. (1) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:
1. работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;
2. трудоустроен работник или служител;
3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;
4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск;
5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, за времето, докато има такова качество;
6. работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си.
(2) В случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.
(3) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.
(4) Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
(5) Бременна работничка или служителка каКто и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.
(6) Работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1.
(7) Закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение./ „
Задължителен реквизит на писменото предизвестие са основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и неговия срок. Поначало този срок трябва да бъде спазен. Правната норма на чл. 220, ал. 1 от Кодекс на Труда предоставя възможност на работодателя да прекрати трудовия договор и преди да изтече срокът на предизвестието, като изплати на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Същата правна възможност е предоставена и на работника или служителя (чл. 220, ал. 2 от Кодекс на Труда). Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му (чл. 326, ал. 4 от Кодекс на Труда).
Следващата стъпка на работодателят е изготвяне и връчване на работника или служителя заповед за прекратяване. При прекратяване на трудовото правоотношение по горе цитираният член /328, ал. 1, т. 10 от Кодекс на Труда / работникът или служителят има право на обезщетения от работодателя по чл. 220, ал. 1 от Кодекс на Труда – когато работодателят не е спазил срока на предизвестие; чл. 222, ал. 3 от Кодекс на Труда – за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и чл. 224, ал. 1 от Кодекс на Труда – за неизползван платен годишен отпуск. В общия случай обезщетението по чл. 220, ал. 1 от Кодекс на Труда е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекс на Труда е :
– брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца,
– в случаите когато е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
/ „Обезщетение за неспазено предизвестие
Чл. 220. (2) Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.”/
Обезщетението се изплаща само веднъж. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от Кодекс на Труда / за неизползваният платен отпуск /се изчислява по реда на чл. 177 от Кодекс на Труда към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 2 от Кодекс на Труда). В случаите когато се налага изплащане на обезщетение за неизползван платен отпуск разпоредбата на чл. 177 от Кодекс на Труда предвижда, изчисляване на възнаграждението на база на среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работещият е отработил не по-малко от 10 работни дни. Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен хараКодекс на Трудаер. Елементите на брутното трудово възнаграждение, от което се изчислява възнаграждението по чл. 177 от Кодекс на Труда, са посочени в чл. 17 НСОРЗ / Наредба за струКтурата и организациата на работната заплата /.
При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по този начин среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът (чл. 18, ал. 1 и 2 НСОРЗ). Размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от Кодекс на Труда представлява произведение от среднодневното брутно трудово възнаграждение към деня на прекратяването на трудовото правоотношение и броя на дните неизползван платен годишен отпуск. Всички полагащи се парични обезщетения следва да бъдат посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
При условие, че работодателят прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекс на Труда, преди работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или отправи писменото предизвестие преди придобиването на това право, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконосъобразна. В тези случай административнонаказателна отговорност по чл. 414 от Кодекс на Труда е глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а за повторно нарушение – от 20 000 до 30 000 лева. (чл. 414, ал. 1 и 2 от Кодекс на Труда).
/ Отговорност за нарушения на другите разпоредби на трудовото законодателство
Чл. 414. (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., съответно глоба в размер от 5000 до 20 000 лв.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 130а, ал. 1 и 2, чл. 130б, ал. 1 и 2 и чл. 130в, ал. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 250 до 1000 лв., за всяко отделно нарушение. /
Изготвянето на документите за осигурителен стаж и за осигурителен доход се изготвят от работодателя – последен осигурител. Съгласно чл. 5, ал. 7 от Кодекс за Социалното Осигуряване, се вменява това задължение без право на изизстване за заплащане за подготовката им. Соковете са до 30 дни от прекратяването му, а в случай на депозирано искане на осигуряваното лице или негов представител – в 14-дневен срок от искането.