Основна задача на счетоводството е да дава информация не само за величината на средствата, с които разполага предприятието в тяхното двуаспектно проявление, но и за измененията, които настъпват в тях във възпроизводствения процес. Тази информация не може да се създаде чрез баланса, защото броят на промените е извънредно голям и не е възможно, или оправдано, да се съставя баланс след всяко движение и изменение на средствата и техните източници. Това е заставило създателите на счетоводството да търсят друг, по-лесен и удобен начин за отразяване на тези промени. Така те са стигнали до идеята да използват допълнителни технически средства, в които да отразяват измененията, засягащи конкретен обект на счетоводството – сградите, материалите, доставчиците и др. Тъй като в тези технически средства по същество се държи сметка какви изменения настъпват в наблюдавания обект, те са ги нарекли счетоводни сметки. Следователно, счетоводната сметка е средство на счетоводството за отразяване на състоянието и движението на средствата на предприятието в двете им форми на проявление – като източници и веществено съдържание. Понеже измененията са два вида – увеличения или намаления, създателите на счетоводството са разделили сметките на две страни, части: една за отразяване на увеличенията и втора – за отразяване на намаленията. Тогава е възникнал въпросът – в коя страна на сметката да се записват увеличенията и в коя намаленията? Отговорът на този въпрос наложил необходимостта да се разделят сметките на два вида – едни за отразяване на промените в актива, наречени активни, и други – за отразяване на промените в пасива, наречени пасивни. За да дава информация и за състоянието на средствата, в сметката следва да се посочва и първоначалният остатък на средствата, посочен в баланса. Понеже вещественото съдържание на средствата, образуващо състава на актива, е посочено в лявата страна на баланса, за приемственост с него, създателите на счетоводството са възприели за активните сметки този първоначален остатък да се записва в лявата страна на сметката. Възприели това правило, пак от съображение за техническо удобство, те решили увеличенията на активните сметки да се записват в лявата им страна, а намаленията в дясната им страна. За пасивните сметки решението е точно обратно – за приемственост с баланса, при тях първоначалният остатък взет от него се записва в дясната страна на пасивната сметка, а намаленията – в лявата й страна. На това основание се решава: при пасивните сметки увеличенията да се записват в дясната страна, а намаленията – в лявата им страна. За да няма недоразумения и произволни тълкувания, създателите на счетоводството са дали конкретни наименования на страните на сметките. В съответствие със съществуващите тогава икономически условия и наложената от тях персонификация на сметките, те са възприели наименованията “дебит” – за лявата страна на сметките и “кредит” – за дясната й страна. Тези термини днес имат чисто символично значение. Така създателите на счетоводството са възприели и наложили едно много важно правило за записване по счетоводните сметки:
– за активните сметки- първоначалният остатък и всички увеличения да се записват в лявата, дебитна страна на сметката, а намаленията – в дясната, кредитната й страна;
– за пасивните сметки- първоначалният остатък и всички увеличения да се записват в дясната, кредитната страна на сметката, а намаленията – в лявата, дебитната й страна.
Като много удобно и практично, това правило е възприето и се прилага по един и същи начин в счетоводството на предприятията от всички страни.
Сумите, които са записани по дебита и кредита на сметките, образуват съдържанието на т.нар. обороти. Те биват: дебитни и кредитни. Разликата между тях формира остатъка по сметката, наричан още салдо. При активните сметки той е дебитен или нулев, а при пасивните – кредитен или нулев.