• Ненавършилите осемнадест години;
• Бременните, както и в напреднал етап на ин-витро процедура;
• Майки с деца до шест годишна възраст и такива, които се грижат за деца с увреждания независимо от възраста им. В този случай се допуска при писмено съгласие на лицето;
• Трудоустроените лица също могат, но с тяхното съгласие като задължителен документ в този случай е и заключение на здравните органи за влиянието върху здравето;
• Последната категория, която може с писмено съгласие са лицата продължаващи образованието си без откъсване от работа.

Хода на процедурата има следната последователност. Първата възможност е по инициатива на служителя и със съгласието на работодателя. Това условие е залегнало в чл.143 ал.1 на КТ и в теорията е познато като „ мълчаливо допускане” . Втората възможност е по инициатива на работодаля като в този случай задължително се започва с писмена заповед за полагане на извънреден труд/ съгл. Чл.15 ал.1 от НРВПО /. Трябва да се има предвид въпреки тълкуванието на непредвидимост на нуждата от полагане на извънреден труд тази заповед да е сведена до знанието на работниците и служителите най-малко 24-часа преди определеният в нея начален момент. Звеното занимаващо се с обработка на заплатите задължително трябва да разполага с екземпляр от заповедта и документaите отчитащи продължителността на положения извънреден труд с цел извършване на необходимите изчисления в месечната ведомост.

Регалментираната продължителност на извънредния труд за една календарна година не може да надвишава 150 часа за едно лице. По точните изисквания свързани с дневната, седмичната и месечната продължителност са изброени в чл.146 ал.2 от КТ.  Задължително условие е да се спазват изискванията за междудневните и междуседмични почивки. Увеличеният размер на заплатата в следствие на положен извънреден труд е в проценти към месечното възнаграждение. За целите на обработката на заплатите чл.262 ал.1 от КТ посочва минималните проценти ако не е уговорено друго като те са различни в зависимост от периода през който е положен труда. В случай на петдневна работна седмица и установен режим на подневно изчисляване на работното време работника/служителя има право на почивка в седмицата след двата почивни дни в които е положен труда независимо от увеличеното възнаграждение. В случай на нежелание за полагане на извънредния труд служителя задължително депозира пред работодателя отказ за полагане на извънреден труд преди началният момент посочен в заповедта. Не на последно място е задължението на работодателя да води специална книга за положеният извънреден труд, както и неговото отчитане на всеки шест месеца в Инспекция по труда.

В заключение на горе изложеното препоръчваме на всеки работодател да направи изчисления на разходите за положен извънреден труд спазвайки всички изисквания спрямо възможността от наеманне на допълнителен персонал. Това би могло да даде индикация както за планиране и оптимизиране на разходите така и улеснение при обработка на заплатите.

Материалът Заплати. Обработка на заплати при отчитане на извънреден труд е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.