Счетоводни услуги от професионалисти

Видове счетоводни сметки

@dmin@ — Tue, 03 Jan 2012 08:50:51 +0000

Информацията, която се създава в счетоводството, е различна по обхват, характер и предназначение. Поради това и счетоводните сметки, които се използват за нейното създаване, са най-различни. Те могат да се диференцират и класифицират в различни групи. Тук се посочват тези, които имат по-широко приложение в практиката.

Активни и пасивни сметки. Активни са сметките, с помощта на които се наблюдават и отразяват състоянието и промените в актива на баланса, и по-конкретно във вещественото съдържание на средствата. Пасивни са сметките, с помощта на които се наблюдават и отразяват състоянието и промените в пасива на баланса, и по-конкретно в източниците за придобиване на средствата. От тази гледна точка сметка Материали, сметка Продукция, сметка Клиенти и др. са активни, а сметка Кредити, сметка Доставчици и др. – пасивни.
Синтетични и аналитични сметки. Чрез синтетичните сметки се създава обобщена информация за средствата, които имат еднороден характер. Например: сметка Материали, сметка Клиенти и др. Аналитичните сметки се използват за създаване на по-конкретна и детайлна информация. Например : сметка Стомана, сметка Чугун и др.
Балансови и извънбалансови сметки. Първите служат за наблюдение и отразяване на средствата в двете им форми на проявяване и по същество образуват съдържанието на баланса. Такива са всички сметки, с помощта на които се отчитат различни видове активи и пасиви: сметка Пари, сметка Материали, сметка Продукция, сметка Кредитори, сметка Доставчици и др. Чрез вторите сметки се създава информация за непринадлежащи на предприятието средства или за условни вземания или задължения, които в момента не променят имуществото и финансовото състояние на предприятието, но в бъдеще могат да предизвикат действия, водещи до такива промени. Например сметка Наети материални дълготрайни активи или сметка Поети условни задължения.
Сметки за отчитане на процесите, които протичат в дейността на предприятието – снабдяване, производство, реализация и др. Такъв характер имат сметките: Доставки, Производство, Реализация и др.
Сметки, които улесняват осъществяването на редица събирателно-разпределителни и др. изчислителни процеси в дейността на фирмата. В зависимост от конкретното им предназначение, те могат да се разделят на: събирателно-разпределителни и калкулационни. Предназначението на сметките от първата група е да служат за отразяване на последователно извършени разходи, които след това се разпределят и отнасят по предназначение. Например сметки Разходи за материали, Разходи за външни услуги и др. Чрез сметките от втората подгрупа се създава информация за разходите, които формират себестойността или доставната цена на продукция, услуга или стока. Например сметките: Разходи за придобиване на материални дълготрайни активи, Разходи за основната дейност и др.
Финансово-резултатни сметки. Те служат за определяне на финансовия резултат от дейността на предприятието. Чрез тях се създава информация за различните елементи, които формират този резултат: печалби и загуби от продажба на продукция, стоки, услуги; получени или платени лихви; реализирани положителни или отрицателни разлики от операции с валута или ценни книжа и др. Тези резултати се обобщават и определят величината на крайния финансов резултат на предприятието, който се отразява по отделна сметка Печалби и загуби.

Материалът Видове счетоводни сметки е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.

Счетоводни сметки

@dmin@ — Thu, 22 Dec 2011 07:51:42 +0000

Основна задача на счетоводството е да дава информация не само за величината на средствата, с които разполага предприятието в тяхното двуаспектно проявление, но и за измененията, които настъпват в тях във възпроизводствения процес. Тази информация не може да се създаде чрез баланса, защото броят на промените е извънредно голям и не е възможно, или оправдано, да се съставя баланс след всяко движение и изменение на средствата и техните източници. Това е заставило създателите на счетоводството да търсят друг, по-лесен и удобен начин за отразяване на тези промени. Така те са стигнали до идеята да използват допълнителни технически средства, в които да отразяват измененията, засягащи конкретен обект на счетоводството – сградите, материалите, доставчиците и др. Тъй като в тези технически средства по същество се държи сметка какви изменения настъпват в наблюдавания обект, те са ги нарекли счетоводни сметки. Следователно, счетоводната сметка е средство на счетоводството за отразяване на състоянието и движението на средствата на предприятието в двете им форми на проявление – като източници и веществено съдържание. Понеже измененията са два вида – увеличения или намаления, създателите на счетоводството са разделили сметките на две страни, части: една за отразяване на увеличенията и втора – за отразяване на намаленията. Тогава е възникнал въпросът – в коя страна на сметката да се записват увеличенията и в коя намаленията? Отговорът на този въпрос наложил необходимостта да се разделят сметките на два вида – едни за отразяване на промените в актива, наречени активни, и други – за отразяване на промените в пасива, наречени пасивни. За да дава информация и за състоянието на средствата, в сметката следва да се посочва и първоначалният остатък на средствата, посочен в баланса. Понеже вещественото съдържание на средствата, образуващо състава на актива, е посочено в лявата страна на баланса, за приемственост с него, създателите на счетоводството са възприели за активните сметки този първоначален остатък да се записва в лявата страна на сметката. Възприели това правило, пак от съображение за техническо удобство, те решили увеличенията на активните сметки да се записват в лявата им страна, а намаленията в дясната им страна. За пасивните сметки решението е точно обратно – за приемственост с баланса, при тях първоначалният остатък взет от него се записва в дясната страна на пасивната сметка, а намаленията – в лявата й страна. На това основание се решава: при пасивните сметки увеличенията да се записват в дясната страна, а намаленията – в лявата им страна. За да няма недоразумения и произволни тълкувания, създателите на счетоводството са дали конкретни наименования на страните на сметките. В съответствие със съществуващите тогава икономически условия и наложената от тях персонификация на сметките, те са възприели наименованията „дебит“ – за лявата страна на сметките и „кредит“ – за дясната й страна. Тези термини днес имат чисто символично значение. Така създателите на счетоводството са възприели и наложили едно много важно правило за записване по счетоводните сметки:

– за активните сметки- първоначалният остатък и всички увеличения да се записват в лявата, дебитна страна на сметката, а намаленията – в дясната, кредитната й страна;
– за пасивните сметки- първоначалният остатък и всички увеличения да се записват в дясната, кредитната страна на сметката, а намаленията – в лявата, дебитната й страна.
Като много удобно и практично, това правило е възприето и се прилага по един и същи начин в счетоводството на предприятията от всички страни.
Сумите, които са записани по дебита и кредита на сметките, образуват съдържанието на т.нар. обороти. Те биват: дебитни и кредитни. Разликата между тях формира остатъка по сметката, наричан още салдо. При активните сметки той е дебитен или нулев, а при пасивните – кредитен или нулев.

Материалът Счетоводни сметки е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.

Роля на счетоводството при управление на предприятието

@dmin@ — Thu, 10 Nov 2011 18:08:51 +0000

Икономиката, изпълняваща функциите на най-важен компонент на социологическата структура на обществото, е сложна динамична система с полисистемен характер. Тя се състои от много подсистеми, които се намират в най-разнообразни и сложни отношения помежду си. Те от своя страна притежават специфични механизми на функциониране и изменят непрекъснато състоянието си, като се стремят да запазят своите съществени характеристики в определени граници. В резултат на това в икономическите системи се пораждат и развиват най-сложни взаимоотношения; те се намират в процес на непрекъсната трансформация, подчинена на едно системно и настъпателно движение и развитие. Обхващането и регулирането на тези взаимоотношения изисква да се усъвършенства непрекъснато управлението, да се оптимизира неговата организационна структура с оглед да се проявяват по-пълно възможностите на субективния фактор; да се издигат на по – високо равнище управленските функции. Съобразно това все по-задълбочено и комплексно се изследват и детерминират въпросите, свързани с изработването изземането на управленски решения. В управлението на икономиката намират все по-широко приложение научно-обоснованото прогнозиране и моделиране на процесите съобразно със закономерностите и обективно обусловените тенденции в развитието на икономиката. Заслужено внимание се отделя и на организацията, като специфична функция на управлението, която има за цел да изгражда оптимална, най-ефективна структура на обекта и субекта на управлението и на взаимоотношенията между отделните компоненти на системата. Предмет на специално внимание е и контролът, като основна функция на управлението, основното предназначение на която е да установява дали предприятието функционира в съответствие с взетите управленски решения, отразени в законите, правилниците, нормите, стандартите, заповедите и др. Ако има отклонения, да посочва какви мерки трябва да се вземат, за да се създадат условия за оптимално функциониране на предприятието. Така той се проявява като мощно средство за спазване на законността и за постигане на необходимата ефективност. В този сложен и труден процес на активно и целенасочено изучаване на икономиката в цялата й сложност и противоречивост, особено важна роля играе регулирането. То е такава функция на управлението, чрез която се въздейства върху структурата, поведението и динамиката на системата с цел да се подържа нейното хомeостатично състояниe. Чрез него се противодейства на нарушаващото въздействие на външната среда и на слабостите в субeкта на управлението, като системата се адаптира системно към изменящите се условия. По този начин се неутрализира отрицателното влияние на отделните фактори и системата запазва своята динамична устойчивост. Следователно регулирането е прекрасно средство за намаляване на ентропията в системата, за постигане на обективно присъщото й динамично равновесие. То е обективно необходим и неизбежен, задължителен стадий на управленския цикъл. Интензификацията на икономиката и засилващата се конкурентна борба извеждат на преден план необходимостта да се прилага широко и следващата функция на управлението – анализирането на икономическите процеси и явления и на резултатите, получени от тях. То представлява система от способи и средства за изследване на икономиката на предприятията в миналото и настоящето и за прогнозиране на развитието му в бъдеще. В това си качество, то е важен елемент на познавателния процес, неотменим компонент на теорията на познанието, позволяващ да се дава количествена и качествена определеност на икономическите процеси и явления, да се установят връзката и взаимодействието между тях, да се определят факторите, които им влиаят и т.н. В изпълнение на посочените по-горе управленски функции важна роля играе счетоводството, като основна отчетна информационна система. Това е така, защото то притежава редица съществени достойнства, които предават подчертана ценност на създаваната от него информация. То е непрекъсната, цялостна и напълно уточнена и завършена отчетна система. Прилага се при строго съблюдаване на установени законови и други разпоредби, чрез прилагане на научнообосновани способи, гарантиращи вярност и точност на информацията. Чрез него се упражнява строг контрол върху формирането и използването на средствата на предприятието. То е основен източник на данни за обезпечеността на предприятието със средства; за ефективността на изградената в него капиталова и материално-веществена структура; за степента на използване на притежаваните материални, трудови и финансови ресурси; за постиженията му по наблюдаваните планови показатели; за постигнатата степен на платежоспособност, ликвидност и рентабилност; за изпълнение на сключените договори и т.н. Информацията, създавана от счетоводството, позволява да се установяват закономерностите и действителните тенденции в развитието на икономическите процеси и явления. То от своя страна е съществена предпоставка за тяхното по-нататъчно предвиждане и развитие. В резултат на всичко това, счетоводството (плод на общественото развитие като материално-веществен и социално-исторически процeс) днес се прилага в предприятията от целия свят. То е основна отчетно-информационна система на всяка самоуправляваща се икономическа единица.

Материалът Роля на счетоводството при управление на предприятието е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.

Одит

@dmin@ — Mon, 17 Oct 2011 17:30:45 +0000

Одит представлява проверка с оценка на лице, организация, система, процес, предприятие, проект или продукт. Терминът най-често се отнася до финансовия одит, но подобни концепции има също в държавното управление, проектовия мениджмънт, управлението на качеството, енергийната ефективност и други.

Процеса на одитиране е като най-важна стъпка при разработването на бизнес стратегии за дадена компания. Това е процес на оценка на резултатите от трудовия процес, като в същото време се определя и оценява рискът, а насоките и препоръките спомагат за подобряване ефективността и дохода на компанията. По този начин вашият бизнес ще получи необходимата подкрепа по отношение на икономически стабилното развитие на вашата фирма.

В българското законодателство термина „одит“ се съдържа в Закона за Сметната палата, а именно, това „е проверката, която включва действията по събиране и анализиране на финансова и нефинансова информация за оценка на управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности и на отчетността в одитирания обект с цел подобряването им“.
Според предмета на проверката се разграничава финансов одит, одит за съответствие при финансовото управление, одит на финансовото управление, одит на изпълнението, одит на финансовите отчети, отделни видове и отраслови специфични одити и т.н.
По отношение на времето одита се разделя на три вида: предварителен контрол , контрол по изпълнението, последващ контрол .

Според това какъв орган субординационно извършва одита :
– външен одит (по отношение на публичните финанси – Сметна палата)
– вътрешен одит (по отношение на публичните финанси се разделя на специализиран (такива в рамките на изпълнителната власт в България към Министерство на финансите – Агенция за държавна финансова инспекция) и вътрешноведомствен) .

Одитът трябва да бъде организиран така, че да обхване всички съществени аспекти на дейността и имущестовото на предприятието, доколкото те имат пределено значение върху показателите в проверяваните финансови отчети, с прилагане на определени одиторски процедури, които дават възможност да се достигне разумна, но не и абсолютна степен на сигурност.Разликата между одити и оценявания може да бъде от значителна до нулева.Според общото правило одитите трябва винаги да представляват независима оценка, което включва някаква степен на количествен и качествен анализ, докато оценяването подсказва за по-малко независим и по-скоро консултативен подход.

Отговорността на одитора е да формира и изрази мнение върху финансовите отчети, отговорността за тяхното изготвяне и достоверно представяне в съответствие с приложимата обща рамка за финансова отчетност е на ръководството на предприятието под надзора на лицата, натоварени с общото упръвление, което се удостоверява с подписването на финансов отчет и на представително писмо. С факта на заверката на финансовият отчет обаче не се снема отговорността на ръководството на одитираното предприятие за достоверното представяне на финансовата информация в този отчет.

Материалът Одит е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ ПОРАДИ ПРИДОБИВАНЕ ПРАВО НА ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ

@dmin@ — Mon, 22 Aug 2011 07:21:43 +0000

Условията и реда за прекратяване на трудов договор при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, намира правна уредба в Кодекса на труда. С тази уредба законодателят дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение едностранно. Това право представлява възможността на работодателя да прекрати трудовия договор при наличието на определеното в чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекс на Труда основание – придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С првото за прекратяването на трудовото правоотношение с работника или служителя по инициатива на работодателя на разглежданото основание се дава една възможност, а не трябва да се разглежда като задължение за работодателя.
Прекратяването на трудовия договор се извършва от работодателя. Това право работодателят може да упражни при прекратяване трудовия договор на работника или служителя, отговарящ на условията, посочени в чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекс на Труда и той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Придобиването на право на друг вид пенсия – за инвалидност, наследствена пенсия, за особени заслуги, персонална пенсия и т.н. не е основание за приложение на нормата. Предпоставките за придобиването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст са уредени в чл. 68 Кодекс за социалното осигуряване. Последният включва правото на два вида пенсии за осигурителен стаж и възраст – пълна и намалена. Според чл. 68, ал. 1 от Кодекс за Социалното Осигуряване, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по чл.68 ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете (това се регламентира в ал. 2 на чл. 68 от Кодекс за Социалното Осигуряване). Другата регламентирана съществена промяна влиза в сила от 31 декември 2020 г. и касае увеличение на възрастта от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете.
Нормата на чл. 68, ал. 3 от Кодекс за Социалното Осигуряване урежда правото на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст в случаите, когато лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 или 2 от Кодекс за Социалното Осигуряване. Предпоставките за възникване на правото на този вид пенсия са: до 31 декември 2020 г. – наличието на най-малко 15 години осигурителен стаж и навършване на 65-годишна възраст за мъжете и жените. От 31 декември 2020 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца до достигане на 67 години. За лицата, придобили право на която и да е от двата вида пенсии, може да се приложи чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекс на Труда
/ „Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
10. При придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти и доктори на науките – при навършване на 65-годишна възраст;”/
При преценяване на правото и определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 15, ал. 3 НПОС, съгласно която осигурителният стаж се превръща в трета категория. Това превръщане става по реда, указан в чл. 104 от Кодекс за Социалното Осигуряване.
Началото на процедурата е с отправяне на писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от Кодекс на Труда (чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекс на Труда).
/ Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие
Чл. 326. (2) Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 – 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора./

Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекс на Труда, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Предизвестието следва да се отправи, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не съществува законова пречка предизвестието да бъде отправено, докато трае разрешен отпуск на работника или служителя. При прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекс на Труда работникът или служителят не се ползва от закрилата по чл. 333 от Кодекс на Труда.
/ „ Закрила при уволнение
Чл. 333. (1) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:
1. работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;
2. трудоустроен работник или служител;
3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;
4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск;
5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, за времето, докато има такова качество;
6. работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си.
(2) В случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.
(3) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.
(4) Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
(5) Бременна работничка или служителка каКто и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.
(6) Работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1.
(7) Закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение./ „
Задължителен реквизит на писменото предизвестие са основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и неговия срок. Поначало този срок трябва да бъде спазен. Правната норма на чл. 220, ал. 1 от Кодекс на Труда предоставя възможност на работодателя да прекрати трудовия договор и преди да изтече срокът на предизвестието, като изплати на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Същата правна възможност е предоставена и на работника или служителя (чл. 220, ал. 2 от Кодекс на Труда). Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му (чл. 326, ал. 4 от Кодекс на Труда).
Следващата стъпка на работодателят е изготвяне и връчване на работника или служителя заповед за прекратяване. При прекратяване на трудовото правоотношение по горе цитираният член /328, ал. 1, т. 10 от Кодекс на Труда / работникът или служителят има право на обезщетения от работодателя по чл. 220, ал. 1 от Кодекс на Труда – когато работодателят не е спазил срока на предизвестие; чл. 222, ал. 3 от Кодекс на Труда – за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и чл. 224, ал. 1 от Кодекс на Труда – за неизползван платен годишен отпуск. В общия случай обезщетението по чл. 220, ал. 1 от Кодекс на Труда е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекс на Труда е :
– брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца,
– в случаите когато е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
/ „Обезщетение за неспазено предизвестие
Чл. 220. (2) Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.”/

Обезщетението се изплаща само веднъж. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от Кодекс на Труда / за неизползваният платен отпуск /се изчислява по реда на чл. 177 от Кодекс на Труда към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 2 от Кодекс на Труда). В случаите когато се налага изплащане на обезщетение за неизползван платен отпуск разпоредбата на чл. 177 от Кодекс на Труда предвижда, изчисляване на възнаграждението на база на среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работещият е отработил не по-малко от 10 работни дни. Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен хараКодекс на Трудаер. Елементите на брутното трудово възнаграждение, от което се изчислява възнаграждението по чл. 177 от Кодекс на Труда, са посочени в чл. 17 НСОРЗ / Наредба за струКтурата и организациата на работната заплата /.
При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по този начин среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът (чл. 18, ал. 1 и 2 НСОРЗ). Размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от Кодекс на Труда представлява произведение от среднодневното брутно трудово възнаграждение към деня на прекратяването на трудовото правоотношение и броя на дните неизползван платен годишен отпуск. Всички полагащи се парични обезщетения следва да бъдат посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
При условие, че работодателят прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекс на Труда, преди работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или отправи писменото предизвестие преди придобиването на това право, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконосъобразна. В тези случай административнонаказателна отговорност по чл. 414 от Кодекс на Труда е глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а за повторно нарушение – от 20 000 до 30 000 лева. (чл. 414, ал. 1 и 2 от Кодекс на Труда).
/ Отговорност за нарушения на другите разпоредби на трудовото законодателство
Чл. 414. (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., съответно глоба в размер от 5000 до 20 000 лв.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
(4) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 130а, ал. 1 и 2, чл. 130б, ал. 1 и 2 и чл. 130в, ал. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 250 до 1000 лв., за всяко отделно нарушение. /

Изготвянето на документите за осигурителен стаж и за осигурителен доход се изготвят от работодателя – последен осигурител. Съгласно чл. 5, ал. 7 от Кодекс за Социалното Осигуряване, се вменява това задължение без право на изизстване за заплащане за подготовката им. Соковете са до 30 дни от прекратяването му, а в случай на депозирано искане на осигуряваното лице или негов представител – в 14-дневен срок от искането.

Материалът ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ ПОРАДИ ПРИДОБИВАНЕ ПРАВО НА ПЕНСИЯ ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ И ВЪЗРАСТ е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.

НЕНОРМИРАН РАБОТЕН ДЕН. ВЪВЕЖДАНЕ

@dmin@ — Fri, 29 Jul 2011 09:54:25 +0000

Според Кодекса на труда за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. В този случай труда се определя не само с границите на работното време, но и с необходимостта от изпълнение на трудовите задължения и след неговото изтичане. Необходимостта е продиктувана от особения характер на работата, затова ненормиран работен ден се установява само за някои длъжности.
Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, който е минимум 5 работни дни допълнителен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Работата над редовното работно време на тези работници и служители не е извънреден труд по смисъла Кодекса на труда. Служители на ненормиран работен ден имат право на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. Общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ. Режимът на работа се установява от работодателя. Длъжностите, за изпълнението на които се изисква работа при ненормиран работен ден, се определят в нарочен списък в предприятието, като може някои длъжности да бъдат изключвани от списъка по реда на чл. 139а, ал. 1 от КТ и да се установи работен ден с фиксирани граници за тях, когато работодателят прецени, че е отпаднала необходимостта от полагането на труд и след изтичането на нормалната продължителност на работния ден.

Материалът НЕНОРМИРАН РАБОТЕН ДЕН. ВЪВЕЖДАНЕ е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.

Агенция по вписванията

@dmin@ — Tue, 12 Jul 2011 07:49:44 +0000

Важно:

Агенция по вписванията Ви уведомява, че крайният срок за подаване на заявления за пререгистрация е удължен до 31.12.2011г. Добре е да подадете заявления за пререгистрация преди изтичането на крайния срок.

Създаване на Агенция по вписванията.

Агенцията по вписванията е създадена на 31 юли 2004 г. с приемането на §27 от Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (обн. ДВ, бр.36 от 30 април 2004 г.) и Устройствения правилник на Агенцията (ДВ, бр.63 от 20 юли 2004 г., в сила от 31 юли, 2004 г.). При създаването на новата институция към нея преминават 112-те Служби по вписванията към Районните съдилища. В настоящия момент Службите са 113. Техните служители обработват всички подлежащи на вписване актове и въз основа на тях се извършват справки, издават се удостоверения и се правят преписи. По този начин се дава публичност и гласност на извършените вписвания, което гарантира сигурност при извършване на сделки с недвижими имоти.
От създаването си Агенцията по вписванията получава правомощия да води имотния регистър. През 2006 г. са положени основите за цялостното му реформиране. Две години по-късно беше изградена и внедрена единна, централизирана и електронна система по проекта „Кадастър и имотен регистър“. По този начин се съкратиха сроковете за въвеждането и издаването на документи. Предимство на системата е, че дава възможност да се осъществява вътрешен и външен мониторинг на извършваните сделки на територията на цялата страна.

От 11 август 2005 г. Агенцията пое още един регистър – БУЛСТАТ. В него се вписват всички юридически лица и клоновете на чуждестранни лица, които не се търговци. На вписване подлежат и лицата със свободни професии, както и тези, които се занимават със занаятчийска дейност. До 1 януари 2008 г. търговците бяха задължени в 7-дневен срок да се регистрират в Булстат, след това тази дейност се пое от търговския регистър.

След реформа в съществуващата търговска регистрация, от фирмените отделения на окръжните съдилища търговският регистър премина в Агенцията по вписванията. Информационната система на търговския регистър е единна, централизирана база данни. Целта е да се улесни започването на бизнес у нас, както и да се ограничат корупционните практики. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до електронния образ на всички документи.

От 1 октомври 2009 г. влезе в сила новият Семеен кодекс. Брачните договори и избраният от съпрузите режим на имуществени отношения се вписват в регистър на имуществените отношения на съпрузите. Това е четвъртият национален електронен регистър, който администрира Агенцията по вписванията. Той е публичен, справки и удостоверения се правят за избрания режим на имуществени отношения.

Счетоводна къща Генис Консулт извършва цялостно счетоводно обслужване за регистрация и пререгистрация на фирми, както и подаване на ГФО към Агенция по вписванията.

източник: Агенция по вписванията

Материалът Агенция по вписванията е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.

Закон за счетоводството

@dmin@ — Thu, 12 May 2011 14:12:03 +0000

ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

В сила от 01.01.2002 г.
Обн. ДВ. бр.98 от 16 Ноември 2001г., изм. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.96 от 29 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.34 от 29 Април 2011г.
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети на предприятията;
3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изискванията към лицата, които съставят финансовите отчети.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговските представителства и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.

Чл. 2. Предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2002 г.) Първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти.
(2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.

Чл. 4. (1) Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи:
1. текущо начисляване – приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
2. действащо предприятие – приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност – в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база;
3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;
4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съпоставимост между приходите и разходите – разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване;
5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма;
6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период – постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди;
7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
(3) Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.

Чл. 5. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда, определен в този закон и утвърден от ръководството на предприятието индивидуален сметкоплан.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) За бюджетните предприятия министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан, които са в съответствие със:
1. изискванията на Европейския съюз за отчетността, статистиката и бюджетирането на публичния сектор;
2. счетоводната рамка, принципите и концепциите на Методическото ръководство за държавна финансова статистика, издадено от Международния валутен фонд;
3. международните счетоводни стандарти за публичния сектор на Международната федерация на счетоводителите;
4. изискванията на българското законодателство по отношение на бюджетирането, отчитането на изпълнението на консолидираната фискална програма и управлението и контрола на средствата и разходите на бюджетните предприятия.
(2) Стандартите и сметкопланът по ал. 1, както и методическите указания по прилагането им, се разработват и актуализират от Министерството на финансите. При извършване на актуализация бюджетните предприятия се уведомяват своевременно.
(3) По въпроси, неуредени в стандартите и сметкоплана по ал. 1, за бюджетните предприятия могат да се прилагат разпоредбите на стандартите, приложими за другите предприятия, по ред, определен от министъра на финансите.
(4) Стандартите и сметкопланът по ал. 1 се обнародват в „Държавен вестник“.

Чл. 5б. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

За да видите Глава II от Закона за счетоводството натиснете тук

Материалът Закон за счетоводството е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.

Прекратяване на трудов договор

@dmin@ — Thu, 28 Apr 2011 07:50:45 +0000

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ ПОРАДИ СЪКРАЩАВАНЕ НА ЩАТА

Правното регламентиране е направено в Кодекса на труда, както и в отделни подзаконови нормативни актове. Дава се право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение /прекратяване на трудов договор/, но при наличието на определеното в чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ основание, а именно – съкращаване в щата.

Причините за намаляване на длъжностите в дадено предприятие могат да бъдат от различен характер и се преценяват от работодателя.

Според разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ при съкращаване в щата работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до служителя.

Съгласно чл. 326, ал. 2 КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок.

Важен момент при съкращаването на съответната длъжност (трудова функция) е необходимостта от нея да е отпаднала реално за дейността на предприятието, както и съкращението да е извършено от правоимащия орган, т. е. от този, който има право да извършва промени в щатното разписание.

Друг съществен момент е, преди да се извърши прекратяването на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата да се утвърди новото щатно разписание, в което да е премахната щатната бройка. От това следва задължителното условие, че датата на прекратяване на трудовия договор трябва да съвпада или да следва датата, на която е направена промяната в щатното разписание.

След извършването на промяната в щатното разписание от правоимащия орган, от която да е видно, че определени длъжности се премахват, работодателят следва предварително да се информира дали работниците или служителите, които се е насочил да уволни, ползват закрила по чл. 333 КТ. Работодателят може да прекрати и трудов договор на лице попадащо под закрила от уволнение след разрешение от Инспекция по труда.

След получаването на разрешението (съгласието) работодателят упражнява правото си да прекрати трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ чрез отправяне на писмено предизвестие до работника или служителя. Писменото предизвестие следва да съдържа основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и неговия срок.

Поначало този срок трябва да бъде спазен. Паралелно с това, правната норма на чл. 220, ал. 1 КТ предоставя възможност на работодателя да прекрати трудовия договор и преди да изтече срокът на предизвестието като изплати на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Същата правна възможност е предоставена и на работника или служителя. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му.

Процедурата завършва с изготвянето и връчването на ЗАПОВЕДТА.

Основанията, посочени в чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ са две: „закриване на част от предприятието“ и „съкращаване на щата“. Те са отделни и самостоятелни основания за прекратяване на трудовия договор. Поради това, основанието „съкращаване на щата“ трябва да бъде изрично посочено като причина в заповедта.

При прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят има право на обезщетения от работодателя по: когато работодателят не е спазил срока на предизвестие; за оставане без работа; ако е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и за неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 КТ, правото за който не е погасено по давност

Полагащите се парични обезщетения, с изключение на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, следва да бъдат посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Правото на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ е поставено при условията на оставане без работа за определен срок и постъпване на работа с по-ниско трудово възнаграждение. Поради това вземането става изискуемо след изтичането на срока. Доказването на двете обстоятелства става с трудова или осигурителна книжка.

След изтичане на максималния срок, ако работникът или служителят има право на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да издаде ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЛАЩАНЕТО му.

В резултат на гореописаната процедура трудовото правоотношение с работника или служителя се прекратява.

Работодателят е длъжен да впише точно и своевременно в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя (чл. 350, ал. 1 във вр. с чл. 349, ал. 1, т. 8 и ал. 2 КТ).

За работодателя възниква задължение в 7-дневен срок от датата на прекратяване на трудовото правоотношение да изпрати УВЕДОМЛЕНИЕ по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда до съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите, където работодателят е регистриран като осигурител (чл. 62, ал. 3 КТ и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г.).

Уведомление в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение /прекратяване на трудов договор/ се изпраща само след заверено уведомление по чл. 3, ал. 1, т. 1, букви „а“ или „в“ от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. (чл. 3а от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г.).

В случаите, когато работодателят не изпълни задълженията си по повод прекратяването на трудовите правоотношения /прекратяване на трудов договор/ поради съкращаване в щата съдът отменя заповедта за уволнение като незаконосъобразна. Създава се предпоставка за търсене на административнонаказателна отговорност по чл. 414 КТ.

Материалът Прекратяване на трудов договор е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.

Заплати. Обработка на заплати при отчитане на извънреден труд

@dmin@ — Wed, 13 Apr 2011 15:46:02 +0000

Полагането, продължителността, заплащането и отчитането на извънредния труд е регламентиран в раздел II от глава седма на КТ. Понятието извънреден труд е точно и ясно дефиниран, а именно положеният труд извън установеното работно време. За обработката на работните заплати съществен момент е отчитането и документирането на времевият диапазон в който е положен. За правилното осъществяване на процедурата по въвеждане и отчитане на положения извънреден труд препоръчваме да се спазват стриктно нормативните регламентите. Полагането му се допуска в няколко хипотези като тези които засягат дейности в обществена полза няма да разглеждаме. Една от често създаващите се ситуации и то в производствените предприятия е цитирана в чл.144 т.5 от КТ като хипотеза работа, която трябва да приключи, но това не се е случило в рамките на редовното работно време. Друга често срещана е периода на усилена сезонна работа / чл.144 т.6 /. При нея законодателят е взел под внимание затрудненията при планиране и зависимостта от природни фактори /климатичните условия/. Под специална закрила са поставени определена категория работници и служители, а именно:

Ненавършилите осемнадест години;
Бременните, както и в напреднал етап на ин-витро процедура;
Майки с деца до шест годишна възраст и такива, които се грижат за деца с увреждания независимо от възраста им. В този случай се допуска при писмено съгласие на лицето;
Трудоустроените лица също могат, но с тяхното съгласие като задължителен документ в този случай е и заключение на здравните органи за влиянието върху здравето;
Последната категория, която може с писмено съгласие са лицата продължаващи образованието си без откъсване от работа.

Хода на процедурата има следната последователност. Първата възможност е по инициатива на служителя и със съгласието на работодателя. Това условие е залегнало в чл.143 ал.1 на КТ и в теорията е познато като „ мълчаливо допускане” . Втората възможност е по инициатива на работодаля като в този случай задължително се започва с писмена заповед за полагане на извънреден труд/ съгл. Чл.15 ал.1 от НРВПО /. Трябва да се има предвид въпреки тълкуванието на непредвидимост на нуждата от полагане на извънреден труд тази заповед да е сведена до знанието на работниците и служителите най-малко 24-часа преди определеният в нея начален момент. Звеното занимаващо се с обработка на заплатите задължително трябва да разполага с екземпляр от заповедта и документaите отчитащи продължителността на положения извънреден труд с цел извършване на необходимите изчисления в месечната ведомост.

Регалментираната продължителност на извънредния труд за една календарна година не може да надвишава 150 часа за едно лице. По точните изисквания свързани с дневната, седмичната и месечната продължителност са изброени в чл.146 ал.2 от КТ. Задължително условие е да се спазват изискванията за междудневните и междуседмични почивки. Увеличеният размер на заплатата в следствие на положен извънреден труд е в проценти към месечното възнаграждение. За целите на обработката на заплатите чл.262 ал.1 от КТ посочва минималните проценти ако не е уговорено друго като те са различни в зависимост от периода през който е положен труда. В случай на петдневна работна седмица и установен режим на подневно изчисляване на работното време работника/служителя има право на почивка в седмицата след двата почивни дни в които е положен труда независимо от увеличеното възнаграждение. В случай на нежелание за полагане на извънредния труд служителя задължително депозира пред работодателя отказ за полагане на извънреден труд преди началният момент посочен в заповедта. Не на последно място е задължението на работодателя да води специална книга за положеният извънреден труд, както и неговото отчитане на всеки шест месеца в Инспекция по труда.

В заключение на горе изложеното препоръчваме на всеки работодател да направи изчисления на разходите за положен извънреден труд спазвайки всички изисквания спрямо възможността от наеманне на допълнителен персонал. Това би могло да даде индикация както за планиране и оптимизиране на разходите така и улеснение при обработка на заплатите.

Материалът Заплати. Обработка на заплати при отчитане на извънреден труд е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.