1. Активни и пасивни сметки. Активни са сметките, с помощта на които се наблюдават и отразяват състоянието и промените в актива на баланса, и по-конкретно във вещественото съдържание на средствата. Пасивни са сметките, с помощта на които се наблюдават и отразяват състоянието и промените в пасива на баланса, и по-конкретно в източниците за придобиване на средствата. От тази гледна точка сметка Материали, сметка Продукция, сметка Клиенти и др. са активни, а сметка Кредити, сметка Доставчици и др. – пасивни.
2. Синтетични и аналитични сметки. Чрез синтетичните сметки се създава обобщена информация за средствата, които имат еднороден характер. Например: сметка Материали, сметка Клиенти и др. Аналитичните сметки се използват за създаване на по-конкретна и детайлна информация. Например : сметка Стомана, сметка Чугун и др.
3. Балансови и извънбалансови сметки. Първите служат за наблюдение и отразяване на средствата в двете им форми на проявяване и по същество образуват съдържанието на баланса. Такива са всички сметки, с помощта на които се отчитат различни видове активи и пасиви: сметка Пари, сметка Материали, сметка Продукция, сметка Кредитори, сметка Доставчици и др. Чрез вторите сметки се създава информация за непринадлежащи на предприятието средства или за условни вземания или задължения, които в момента не променят имуществото и финансовото състояние на предприятието, но в бъдеще могат да предизвикат действия, водещи до такива промени. Например сметка Наети материални дълготрайни активи или сметка Поети условни задължения.
4. Сметки за отчитане на процесите, които протичат в дейността на предприятието – снабдяване, производство, реализация и др. Такъв характер имат сметките: Доставки, Производство, Реализация и др.
5. Сметки, които улесняват осъществяването на редица събирателно-разпределителни и др. изчислителни процеси в дейността на фирмата. В зависимост от конкретното им предназначение, те могат да се разделят на: събирателно-разпределителни и калкулационни. Предназначението на сметките от първата група е да служат за отразяване на последователно извършени разходи, които след това се разпределят и отнасят по предназначение. Например сметки Разходи за материали, Разходи за външни услуги и др. Чрез сметките от втората подгрупа се създава информация за разходите, които формират себестойността или доставната цена на продукция, услуга или стока. Например сметките: Разходи за придобиване на материални дълготрайни активи, Разходи за основната дейност и др.
6. Финансово-резултатни сметки. Те служат за определяне на финансовия резултат от дейността на предприятието. Чрез тях се създава информация за различните елементи, които формират този резултат: печалби и загуби от продажба на продукция, стоки, услуги; получени или платени лихви; реализирани положителни или отрицателни разлики от операции с валута или ценни книжа и др. Тези резултати се обобщават и определят величината на крайния финансов резултат на предприятието, който се отразява по отделна сметка Печалби и загуби.

Материалът Видове счетоводни сметки е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.

– за активните сметки- първоначалният остатък и всички увеличения да се записват в лявата, дебитна страна на сметката, а намаленията – в дясната, кредитната й страна;
– за пасивните сметки- първоначалният остатък и всички увеличения да се записват в дясната, кредитната страна на сметката, а намаленията – в лявата, дебитната й страна.
Като много удобно и практично, това правило е възприето и се прилага по един и същи начин в счетоводството на предприятията от всички страни.
Сумите, които са записани по дебита и кредита на сметките, образуват съдържанието на т.нар. обороти. Те биват: дебитни и кредитни. Разликата между тях формира остатъка по сметката, наричан още салдо. При активните сметки той е дебитен или нулев, а при пасивните – кредитен или нулев.

Материалът Счетоводни сметки е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.

Материалът Роля на счетоводството при управление на предприятието е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.

Процеса на одитиране е като най-важна стъпка при разработването на бизнес стратегии за дадена компания. Това е процес на оценка на резултатите от трудовия процес, като в същото време се определя и оценява рискът, а насоките и препоръките спомагат за подобряване ефективността и дохода на компанията. По този начин вашият бизнес ще получи необходимата подкрепа по отношение на икономически стабилното развитие на вашата фирма.

В българското законодателство термина „одит“ се съдържа в Закона за Сметната палата, а именно, това „е проверката, която включва действията по събиране и анализиране на финансова и нефинансова информация за оценка на управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности и на отчетността в одитирания обект с цел подобряването им“.
Според предмета на проверката се разграничава финансов одит, одит за съответствие при финансовото управление, одит на финансовото управление, одит на изпълнението, одит на финансовите отчети, отделни видове и отраслови специфични одити и т.н.
По отношение на времето одита се разделя на три вида: предварителен контрол , контрол по изпълнението, последващ контрол .

Според това какъв орган субординационно извършва одита :
– външен одит (по отношение на публичните финанси – Сметна палата)
– вътрешен одит (по отношение на публичните финанси се разделя на специализиран (такива в рамките на изпълнителната власт в България към Министерство на финансите – Агенция за държавна финансова инспекция) и вътрешноведомствен) .

Одитът трябва да бъде организиран така, че да обхване всички съществени аспекти на дейността и имущестовото на предприятието, доколкото те имат пределено значение върху показателите в проверяваните финансови отчети, с прилагане на определени одиторски процедури, които дават възможност да се достигне разумна, но не и абсолютна степен на сигурност.Разликата между одити и оценявания може да бъде от значителна до нулева.Според общото правило одитите трябва винаги да представляват независима оценка, което включва някаква степен на количествен и качествен анализ, докато оценяването подсказва за по-малко независим и по-скоро консултативен подход.

Отговорността на одитора е да формира и изрази мнение върху финансовите отчети, отговорността за тяхното изготвяне и достоверно представяне в съответствие с приложимата обща рамка за финансова отчетност е на ръководството на предприятието под надзора на лицата, натоварени с общото упръвление, което се удостоверява с подписването на финансов отчет и на представително писмо. С факта на заверката на финансовият отчет обаче не се снема отговорността на ръководството на одитираното предприятие за достоверното представяне на финансовата информация в този отчет.

Материалът Одит е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.

ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

В сила от 01.01.2002 г.
Обн. ДВ. бр.98 от 16 Ноември 2001г., изм. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.96 от 29 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.102 от 20 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.95 от 1 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.34 от 29 Април 2011г.
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията;
2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети на предприятията;
3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изискванията към лицата, които съставят финансовите отчети.
(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговските представителства и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.

Чл. 2. Предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им.

Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 91 от 2002 г.) Първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти.
(2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.

Чл. 4. (1) Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със следните основни счетоводни принципи:
1. текущо начисляване – приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
2. действащо предприятие – приема се, че предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще; предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност – в противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база;
3. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат;
4. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съпоставимост между приходите и разходите – разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване;
5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма;
6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период – постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди;
7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
(3) Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.

Чл. 5. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда, определен в този закон и утвърден от ръководството на предприятието индивидуален сметкоплан.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

Чл. 5а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) За бюджетните предприятия министърът на финансите утвърждава счетоводни стандарти и сметкоплан, които са в съответствие със:
1. изискванията на Европейския съюз за отчетността, статистиката и бюджетирането на публичния сектор;
2. счетоводната рамка, принципите и концепциите на Методическото ръководство за държавна финансова статистика, издадено от Международния валутен фонд;
3. международните счетоводни стандарти за публичния сектор на Международната федерация на счетоводителите;
4. изискванията на българското законодателство по отношение на бюджетирането, отчитането на изпълнението на консолидираната фискална програма и управлението и контрола на средствата и разходите на бюджетните предприятия.
(2) Стандартите и сметкопланът по ал. 1, както и методическите указания по прилагането им, се разработват и актуализират от Министерството на финансите. При извършване на актуализация бюджетните предприятия се уведомяват своевременно.
(3) По въпроси, неуредени в стандартите и сметкоплана по ал. 1, за бюджетните предприятия могат да се прилагат разпоредбите на стандартите, приложими за другите предприятия, по ред, определен от министъра на финансите.
(4) Стандартите и сметкопланът по ал. 1 се обнародват в „Държавен вестник“.

Чл. 5б. (Нов – ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., отм. – ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

За да видите Глава II от Закона за счетоводството натиснете тук

Материалът Закон за счетоводството е публикуван за пръв път на Счетоводни услуги от професионалисти.