НЕНОРМИРАН РАБОТЕН ДЕН. ВЪВЕЖДАНЕ

Според Кодекса на труда за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. В този случай труда се определя не само с границите на работното време, но и с необходимостта от изпълнение на трудовите задължения и след неговото изтичане. Необходимостта е продиктувана от особения характер на работата, затова ненормиран работен ден се установява само за някои длъжности.
Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, който е минимум 5 работни дни допълнителен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Работата над редовното работно време на тези работници и служители не е извънреден труд по смисъла Кодекса на труда. Служители на ненормиран работен ден имат право на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. Общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ. Режимът на работа се установява от работодателя. Длъжностите, за изпълнението на които се изисква работа при ненормиран работен ден, се определят в нарочен списък в предприятието, като може някои длъжности да бъдат изключвани от списъка по реда на чл. 139а, ал. 1 от КТ и да се установи работен ден с фиксирани граници за тях, когато работодателят прецени, че е отпаднала необходимостта от полагането на труд и след изтичането на нормалната продължителност на работния ден.