Одит представлява проверка с оценка на лице, организация, система, процес, предприятие, проект или продукт. Терминът най-често се отнася до финансовия одит, но подобни концепции има също в държавното управление, проектовия мениджмънт, управлението на качеството, енергийната ефективност и други.
Процеса на одитиране е като най-важна стъпка при разработването на бизнес стратегии за дадена компания. Това е процес на оценка на резултатите от трудовия процес, като в същото време се определя и оценява рискът, а насоките и препоръките спомагат за подобряване ефективността и дохода на компанията. По този начин вашият бизнес ще получи необходимата подкрепа по отношение на икономически стабилното развитие на вашата фирма.
В българското законодателство термина “одит” се съдържа в Закона за Сметната палата, а именно, това “е проверката, която включва действията по събиране и анализиране на финансова и нефинансова информация за оценка на управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности и на отчетността в одитирания обект с цел подобряването им”.
Според предмета на проверката се разграничава финансов одит, одит за съответствие при финансовото управление, одит на финансовото управление, одит на изпълнението, одит на финансовите отчети, отделни видове и отраслови специфични одити и т.н.
По отношение на времето одита се разделя на три вида: предварителен контрол , контрол по изпълнението, последващ контрол .
Според това какъв орган субординационно извършва одита :
– външен одит (по отношение на публичните финанси – Сметна палата)
– вътрешен одит (по отношение на публичните финанси се разделя на специализиран (такива в рамките на изпълнителната власт в България към Министерство на финансите – Агенция за държавна финансова инспекция) и вътрешноведомствен) .
Одитът трябва да бъде организиран така, че да обхване всички съществени аспекти на дейността и имущестовото на предприятието, доколкото те имат пределено значение върху показателите в проверяваните финансови отчети, с прилагане на определени одиторски процедури, които дават възможност да се достигне разумна, но не и абсолютна степен на сигурност.Разликата между одити и оценявания може да бъде от значителна до нулева.Според общото правило одитите трябва винаги да представляват независима оценка, което включва някаква степен на количествен и качествен анализ, докато оценяването подсказва за по-малко независим и по-скоро консултативен подход.
Отговорността на одитора е да формира и изрази мнение върху финансовите отчети, отговорността за тяхното изготвяне и достоверно представяне в съответствие с приложимата обща рамка за финансова отчетност е на ръководството на предприятието под надзора на лицата, натоварени с общото упръвление, което се удостоверява с подписването на финансов отчет и на представително писмо. С факта на заверката на финансовият отчет обаче не се снема отговорността на ръководството на одитираното предприятие за достоверното представяне на финансовата информация в този отчет.