Икономиката, изпълняваща функциите на най-важен компонент на социологическата структура на обществото, е сложна динамична система с полисистемен характер. Тя се състои от много подсистеми, които се намират в най-разнообразни и сложни отношения помежду си. Те от своя страна притежават специфични механизми на функциониране и изменят непрекъснато състоянието си, като се стремят да запазят своите съществени характеристики в определени граници. В резултат на това в икономическите системи се пораждат и развиват най-сложни взаимоотношения; те се намират в процес на непрекъсната трансформация, подчинена на едно системно и настъпателно движение и развитие. Обхващането и регулирането на тези взаимоотношения изисква да се усъвършенства непрекъснато управлението, да се оптимизира неговата организационна структура с оглед да се проявяват по-пълно възможностите на субективния фактор; да се издигат на по – високо равнище управленските функции. Съобразно това все по-задълбочено и комплексно се изследват и детерминират въпросите, свързани с изработването изземането на управленски решения. В управлението на икономиката намират все по-широко приложение научно-обоснованото прогнозиране и моделиране на процесите съобразно със закономерностите и обективно обусловените тенденции в развитието на икономиката. Заслужено внимание се отделя и на организацията, като специфична функция на управлението, която има за цел да изгражда оптимална, най-ефективна структура на обекта и субекта на управлението и на взаимоотношенията между отделните компоненти на системата. Предмет на специално внимание е и контролът, като основна функция на управлението, основното предназначение на която е да установява дали предприятието функционира в съответствие с взетите управленски решения, отразени в законите, правилниците, нормите, стандартите, заповедите и др. Ако има отклонения, да посочва какви мерки трябва да се вземат, за да се създадат условия за оптимално функциониране на предприятието. Така той се проявява като мощно средство за спазване на законността и за постигане на необходимата ефективност. В този сложен и труден процес на активно и целенасочено изучаване на икономиката в цялата й сложност и противоречивост, особено важна роля играе регулирането. То е такава функция на управлението, чрез която се въздейства върху структурата, поведението и динамиката на системата с цел да се подържа нейното хомeостатично състояниe. Чрез него се противодейства на нарушаващото въздействие на външната среда и на слабостите в субeкта на управлението, като системата се адаптира системно към изменящите се условия. По този начин се неутрализира отрицателното влияние на отделните фактори и системата запазва своята динамична устойчивост. Следователно регулирането е прекрасно средство за намаляване на ентропията в системата, за постигане на обективно присъщото й динамично равновесие. То е обективно необходим и неизбежен, задължителен стадий на управленския цикъл. Интензификацията на икономиката и засилващата се конкурентна борба извеждат на преден план необходимостта да се прилага широко и следващата функция на управлението – анализирането на икономическите процеси и явления и на резултатите, получени от тях. То представлява система от способи и средства за изследване на икономиката на предприятията в миналото и настоящето и за прогнозиране на развитието му в бъдеще. В това си качество, то е важен елемент на познавателния процес, неотменим компонент на теорията на познанието, позволяващ да се дава количествена и качествена определеност на икономическите процеси и явления, да се установят връзката и взаимодействието между тях, да се определят факторите, които им влиаят и т.н. В изпълнение на посочените по-горе управленски функции важна роля играе счетоводството, като основна отчетна информационна система. Това е така, защото то притежава редица съществени достойнства, които предават подчертана ценност на създаваната от него информация. То е непрекъсната, цялостна и напълно уточнена и завършена отчетна система. Прилага се при строго съблюдаване на установени законови и други разпоредби, чрез прилагане на научнообосновани способи, гарантиращи вярност и точност на информацията. Чрез него се упражнява строг контрол върху формирането и използването на средствата на предприятието. То е основен източник на данни за обезпечеността на предприятието със средства; за ефективността на изградената в него капиталова и материално-веществена структура; за степента на използване на притежаваните материални, трудови и финансови ресурси; за постиженията му по наблюдаваните планови показатели; за постигнатата степен на платежоспособност, ликвидност и рентабилност; за изпълнение на сключените договори и т.н. Информацията, създавана от счетоводството, позволява да се установяват закономерностите и действителните тенденции в развитието на икономическите процеси и явления. То от своя страна е съществена предпоставка за тяхното по-нататъчно предвиждане и развитие. В резултат на всичко това, счетоводството (плод на общественото развитие като материално-веществен и социално-исторически процeс) днес се прилага в предприятията от целия свят. То е основна отчетно-информационна система на всяка самоуправляваща се икономическа единица.
Категория: Счетоводство
Етикети: Счетоводни услугиСчетоводство
Сподели тази информация